Пробиотиците на ProLact възраждат и надграждат технологията за производство на космически храни, с която България се нарежда редом до държави като Русия и САЩ в грижата за здравето на космонавтите и адресирането на техните физиологични и психологически нужди още през 80-те години на XX век, когато България взима участие с проекта “Шипка” в рамките на международната космическа програма Интеркосмос.
Първоначално космическите храни са представлявали стандартни ястия, пригодени чрез специфичен процес на лиофилизация - изсушаване чрез замразяване под вакуум, при който се премахва водата. Така са се приготвяли обичани български рецепти, като пълнени чушки с ориз, мусака, дори таратор. Този тип космическо меню се е разработвало и произвеждало от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) под ръководството на акад. Цветан Цветков и представлява едно от двете направления за разработване на космически храни в България.
Учените бързо разбират, че обичайната диета, характерна за земния живот, е крайно недостатъчна в условията на микрогравитация. Космонавтите срещат редица предизвикателства: липсата на гравитация оставя последици върху здравината на костите, мускулите и ставите, компрометира имунитета, в Космоса тялото е подложено на високи радиационни нива, водещи до негативно влияние върху ДНК. Не на последно място следва да се отбележи, че страда и човешкият микробиом - в стерилна среда, където астронавтите нямат досег до почва, растения, животни, околна среда и много хора, се наблюдава обедняване на микробното биоразнообразие в червата. А здравият микробиом е отговорен за цялостното здраве: регулира обмяната на веществата и усвояването на нутриенти, подкрепя имунната и нервната функция, благоприятства психичното здраве и циркадния ритъм, подкрепя детоксикацията и метаболитното здраве.
България дава своя важен принос за космонавтиката, и в рамките на проекта Шипка разработва първите космически храни, вдъхновени от традицията на традиционното българско кисело мляко и световно признатите бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. През 1988 г, по време на полета със Союз ТМ-5, ген. Александър Александров - нашият втори космонавт - тества на борда на космическата станция Мир пробиотичните функционални храни. Проектът Шипка бележи един от най-големите научни триумфи на България, превръщайки страната ни в третата в света след САЩ и СССР, разработила собствено меню от лиофилизирани продукти и първите в света пробиотични функционални храни за космонавти. Съгласно международните класации, България е на трето място в света по космическо изследване и космически технологии - чак до края на 90-те години на XX век, благодарение на множеството си разработки, в т.ч. собствен сателит (България 1300), както и множество разработки на прибори за изследване на космоса.
Пробиотичните космически храни са разработени от голям екип от български учени и лекари от Висшия Военно Медицински Институт (ВВМИ), съвместно с Института Н. Пирогов. Разработките се водят под секретните кодови имена „Сорбция“ и „Калория“, като космическите храни са били засекретени чак до 1997 г. Тестовете на храните са извършени в центъра за подготовка на космонавти в гр. Пловдив, където са тренирали и са се подготвяли българските космонавти, от които за втория полет е избран Александър Александров. Пробиотичните храни са се произвеждали от ДСО Млечна промишленост и по-точно от специализираната база за развойна и производствена дейност - ЕЛБИ. В тази база са разполагали с техническо обезпечение, подходящо за производство на лиофилизирани пробиотични храни. Произвежданите за космонавтите функционални храни са били под формата на пресовани пулове, за по-лесна употреба и за избягване на разпрашаването в космоса, което би създавало много неудобство при липсата на гравитация в космоса. Успоредно с космическите храни ЕЛБИ, ги е произвеждало за поширока употреба под тъговската марка Биостим, като са произвеждани 5 продукта: Биостим 1, Биостим 2, Биостим 3, Биостим 4 и Биостим LBS.
Функционалната пробиотична храна под формата на лиофилизиран свръх концентрат на кисело мляко, изобилстваща от полезни бактерии и подкрепяща човешкия микробиом в Космоса, не само поставя България на световната карта на космонавтиката, но и позиционира пробиотиците в центъра на разбирането ни за здравето, дълголетието и справянето с влиянието на околната среда в извънредни и необикновени мащаби.
В края на 90-те години, след разсекретяването на технологията за производство на космически храни, ProLact я възражда и многократно подобрява, използвайки достиженията в модерните биотехнологии. Но историята не свършва дотук. През 2020 г. получихме световно признание и бяхме поканени да участваме в последващите фаза 2 и фаза 3 на конкурса Deep Space Food Challenge за създаване на иновативни космически храни, организиран от NASA и Канадската космическа агенция и целящ да подсигури храна за полетите до Луната и Марс.
Разгледай нашите космически храни© ПроЛакт Трейд ЕООД 2004-2026. Всички права запазени!
Официален разпространител за България на пробиотици ProLact